Опълченците на шипка на руски

Dating > Опълченците на шипка на руски

Download links: → Опълченците на шипка на руски → Опълченците на шипка на руски

Йоще миг - ще падне заветният хълм. If you come across any problems or wish to ask a question, please do not hesitate to contact our Support service using the. И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье; дружините наши, оплискани с кърви, пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред, всякой гледа само да бъде напред и гърди геройски на смърт да изложи, и един враг повеч мъртъв да положи. Те ще паднат, но честно, без страх — кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.

И турците тръпнат, друг път не видели ведно да се бият живи и умрели, и въздуха цепят със демонский вик. Авторът прекъсва описанието и повествованието, защото най-уместната форма за подобен случай събитията по-нататък са известни на всички, които биха прочели текста на стихотворението е ЗАМЪЛЧАВАНЕТО, което тук е обозначено чрез многоточие. Три деня младите дружини как прохода бранят. В торжественной обстановке они получили аттестаты. Изведнъж Радецки пристигна със гръм. Радецки те стават 27000 и сражението продължава още една седмица.

Itʼs also possible that your computer has been infected with a Spambot virus thatʼs using your computer to gather information. Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба, всяко нещо - удар, всяка душа - плам.

Опълченците на Шипка (11 август 1877) - Педагоги, родители и гости поздравили их с получением путевки в самостоятельную жизнь и дали им напутствия.

ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА 11 август 1877 Нека носим йоще срама по челото, синила от бича, следи от теглото; нека спомен люти от дни на позор да висне кат облак в наший кръгозор; нека ни отрича исторйята, века, нека е трагично името ни; нека Беласица стара и новий Батак в миналото наше фърлят своя мрак; нека да ни сочат с присмехи обидни счупенте окови и дирите стидни по врата ни още от хомота стар; нека таз свобода да ни бъде дар! Но ний знаем, че в нашто недавно свети нещо ново, има нещо славно, що гордо разтупва нашите гърди и в нас чувства силни, големи плоди; защото там нейде навръх планината, що небето синьо крепи с рамената, издига се някой див, чутовен връх, покрит с бели кости и със кървав мъх на безсмъртен подвиг паметник огромен; защото в Балкана има един спомен, има едно име, що вечно живей и в нашта исторья кат легенда грей, едно име ново, голямо антично, като Термопили славно, безгранично, що отговор дава и смива срамът, и на клеветата строшава зъбът. Три деня младите дружини как прохода бранят. Горските долини трепетно повтарят на боя ревът. Дванайсетий път гъсти орди лазят по урвата дива и тела я стелят, и кръв я залива. Върхът отговаря с други вик: ура! И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье; дружините наши, оплискани с кърви, пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред, всякой гледа само да бъде напред и гърди геройски на смърт да изложи, и един враг повеч мъртъв да положи. Турците ревът, насипи налитат и падат, и мрът; - Идат като тигри, бягат като овци и пак се зарвъщат; българи, орловци кат лъвове тичат по страшний редут, не сещат ни жега, ни жажда, ни труд. Щурмът е отчаян, отпорът е лют. Три дни веч се бият, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види и братските орли не фърчат към тях. Те ще паднат, но честно, без страх - кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса. Талазите идат; всичките нащрек са! Последният напън вече е настал. Вълните намират канари тогаз, патроните липсват, но волите траят, щикът се пречупва - гърдите остаят и сладката радост до крак да измрът пред цяла вселена, на тоз славен рът, с една смърт юнашка и с една победа. Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба, всяко нещо - удар, всяка душа - плам. Камъне и дървье изчезнаха там. И турците тръпнат, друг път не видели ведно да се бият живи и умрели, и въздуха цепят със демонский вик. Боят се обръща на смърт и на щик, героите наши като скали твърди желязото срещат с железни си гърди и фърлят се с песни в свирепата сеч, като виждат харно, че умират веч... Но вълни по-нови от орди дивашки гълтат, потопяват орляка юнашки... Йоще миг - ще падне заветният хълм. Изведнъж Радецки пристигна със гръм. И днес йощ Балканът, щом буря зафаща, спомня тоз ден бурен, шуми и препраща славата му дивна като някой ек от урва на урва и от век на век! Иван Вазов Am Vor 10 years Vor 3 Monate Приятелски съвет,вземете изтрийте дози рецитал! Дикцията и начина на поднасяне на текста са отчайващо бездушни. Не усещате ли в кой момент в текста трябва да подчертаете и поднесете подходящо текста,за да може слушащия да усети чувствата на автора? Не би следвало да величаем този или онзи артист,но тук е кошмарно. Вероятно някой може да го предтави и по добре от К. Кисимов,но не е публикувано. Постарайте се и представете отново. Ще се радвам да гледам едно емоционално и красиво изпълнение. Вместо да се радвате,че се популяризира драматизацията Ви Вие искате да се изтрие материала. Как така нещо което не е Ваше имате притенции към него,защо тогава сте си правили труда да го записвате? Напишете Ваша ода и си запазете овторските права,но да ги търсите от друг автор не е логично. Ами,ако хорът на БНР ,който изпълнява химна на Р. България поиска авторските си права,какво ще правим, няма да има химн ли? В това лъжетворение никаде не се споменават 12000 руски войници и офицери след пристигането на Ген. Радецки те стават 27000 и сражението продължава още една седмица.